В районите на София и Пловдив вече работят два автомобилни

 В регионите на София и Пловдив към този момент работят два автомобилни клъстера, а тази промишленост може да даде мощен подтик в развиването на микроелектрониката, се споделя в " Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 година ", която до седмица ще излезе от щемпел. Авторите са водещи икономисти, финансисти, инженери, учени и специалисти от България и чужбина. Книгата има за цел да образува политики по нова индустриализация на страната ни в интервала до 2025 г. 

Около 50 задгранични компании за доставка на авточасти за водещите автомобилни компании по света имат индустриални мощности у нас и са разкрили 20 000 работни места, по данни на Агенцията за задгранични вложения.

Авторите на книгата показват, че в електрониката, в това число микро- и наноелектрониката, информационната и телекомуникационната техника и информационно-технологичните услуги се основават към 10% от съвкупния Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз с блестящо изразена наклонност на напредък.  По-нататъшното развиване на микроелектрониката въз основата на силиция е от решаващо значение за бъдещото развиване на осведомителната техника и всички бизнес-стратегии, свързани със облекчаване на потребностите на разрастващото се осведомително общество.

В сходство с новата европейска индустриална тактика за електроника, която цели удвояване на производството на чипове в Европейски Съюз до 20 % от международното произвеждане, се откриват избрани шансове за българската промишленост. При това, производството на чипове в международен мащаб пораства  с към 25% годишно, заради мощно разширяващия се пазар. 

Необходимо е да се намерения за развиването на области от микроелектрониката, чиято продукция се търси на първо място на европейския пазар, се предлага в " Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 година ". Заради водещата роля на автомобилостроенето в европейската промишленост, перспективно наподобява производството на електроника за коли. Все повече съществени снабдители на огромните европейски автомобилни концерни стартират да разкриват индустриални мощности в България като немските Festo (производство на сензори) и Behr-Hella (производство на климатични съоръжения за леки автомобили). Нараства ползата и на китайските автомобилостроители. Освен Great Wall, BYD възнамерява производството на електроавтобуси. В момента заводът в Ловеч сглобява коли, всичките елементи на които се доставят от Китай. С разширението на производството може да се чака да се пристъпи към произвеждане на избрани елементи в България. Американската Johnson Control’s има научно-изследователски и развоен център в София в областта на електрониката, който създава нови технологии за информация на лидера на автомобила, както и на електронни средства, предопределени за купето на автомобила. 

Големи вероятности се откриват и пред наноелектрониката, чиито артикули са хиляда пъти по-малки от клетката на човешкото тяло и милион пъти по-малки от главата на топлийка. С тяхна помощ могат да се вършат, да вземем за пример, покрития, които се самопочистват, медикаменти, които влияят с невероятна акуратност върху тумори в човешкия организъм или носители с размер на едноцентова монета, позволяващи съхраняването на голяма по размер информация. Използването на нанопродукти и наноструктури ще окаже голямо влияние върху всички сфери на стопанската активност и живота на хората. Техният пазар през 2015 година се чака да надвиши  един трилион евро. Водещи в областта на наноелектрониката са Съединени американски щати, Япония и Германия.

Най-широко е потреблението на продуктите на наноелектрониката в автомобилостроенето, машиностроенето, химията, електрониката, производството на здравна техника и оптиката. 

В Ботевград, в една част от индустриалните мощности на някогашните фабрики за микроелектроника, се създават наноприбори. За развиването на наноелектрониката и нанотехнологиите оказва помощ навлизането на някои европейски и американски компании, като да вземем за пример Melexis и AMIS. Силен подтик  очаква и центъра за нанотехнологии, който се възнамерява да бъде построен дружно с IBM.

За възраждането и развиването на микроелектрониката и наноелектрониката е належащо както възобновяване на закрития Институт по микроелектроника, по този начин и разширение на образованието по специалността „ Електронни системи ” в Техническия университет и „ Инженерна физика ”в Софийския университет и основаването на лаборатории към тях за задълбочена научно-изследователска и развойна активност, предлагат създателите на " Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 година ". С преобразуването на Техническия лицей към Югозападния университет в Благоевград ще бъде открита и нова компетентност – „ Опто- и нано- електроник ”.

Европейският съюз има намерение да поддържа развиването на електрониката. Европейска комисия предложи да се заделят от бюджета на Европейски Съюз 4.8 милиарда евро за проучвания и партньорство с частния бизнес за да бъде спряно съкращаването на относителния дял на страните-членки на Европейски Съюз в международното произвеждане на електронни съставни елементи и системи. Предвижда се разширение на производството на полупроводниковото съоръжение, вградени системи и комплицирани електронни съставни елементи. 

Финансирането ще се отпуска за съответни планове, които ще се сортират с състезания. По самодейността ще се работи 7 години, като тя ще сплоти напъните на частния бизнес, университети и проучвателен лаборатории. Работата по плана Joint Technology Initiative (JTI) ще стартира през 2014 година и ще е ориентирана в 3 посоки: ARTEMIS (вградени системи), AENEAS (наноелектроника), EpoSS (интелигентни интегрирани системи). 

Всъщност в направленията ARTEMIS и AENEAS се работи от 2008 година В първото направление се осъществят 2 пилотни плана на стойност  150 млн. евро, а във второто 5 пилотни плана на стойност  730 млн. евро. 

По данни на Европейската комисия, от 2000г. бранш „ Електроника ” на Европейски Съюз пораства приблизително с 5% годишно и в него работят към 200 хиляди души. 

Предполага се, че частния бизнес ще задели за плана JTI към 2.4 милиарда евро, което се равнява на половината от сумата, обезпечавана от Европейски Съюз, се показва в " Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 ".